Село Арбанаси е едно от най-живописните и самобитни селища в България. Разположено е на скалисто плато на 4 км. североизточно от Велико Търново. От него се вижда старата българска столица с хълмовете Царевец, Трапезица и Света гора.

Според някои Арбанаси е основано от търновски боляри през XIII вeк. Други учени твърдят, че това става през XVI в., когато богати тръговци се заселват от териториите на днешна Албания.

Първите сигурни писмени сведения са от ферман на султан Сюлейман Великолепни от 1538 г. Петър Богдан Бакшич споменава, че през 1640 г. в селото има близо хиляда къщи. Големият разцвет е през XVII и XVIII в., когато населението е от най-видните и богати търговци. Те търгували дори в Багдад и Индия с кожи, месо, а докарвали коприна, кадифе и подправки. В края на XVIII в. в резултат на кърджалийските нападения селото е опожарявано и обезлюдявано на няколко пъти. Заселват се българи от Елена и Тетевен, но селото така и не успява да достигне предишният си разцвет.

Арбанаси е под закрилата на ЮНЕСКО и е обявено за част от светочното културно богатство. Част е от стоте национални туристически обекта. Обявено е за курорт през 1921 г.