Вторият по големина български манастир - Бачковският се намира в Южна България, близо до Асеновград. Манастирът е живописно ограден от хълмовете на Родопите, което заедно с внушителния му размер и античност го правят един от най-посещаваните в България.

Oснован e през 1083 г. от виден византийския пълководец от грузински произход Григорий Бакуриани. През XIII в. Грузия загубва управлението над манастира, но въпреки това фрузинските традици се запазват до началото на XIV в. За съжаление само двуетажната костница, която се намира на около 300 метра от сегашния манастирски комплекс, се е запазила от самото основаване до наши дни. Костницата е уникален исторически обект, който впечатлява със старинните си стенописи, които се нареждат сред най-ценните произведения на православното изкуство от XI-XII век. Манастирът е покровителстван от цар Иван Александър по време на Втората българска държава, което е засвидетелствано от неговия образ изобразен върху арката над предверието на костницата.

По същото време вероятно е била престроявана църквата "Св. архангели", която според данни от археологически разкопки е строена преди XIII век. Храмовата икона "Събор на архангелите" е едно от добрите произведения на живописта от втората половина на XIV век.

Бачковският манастир остава в границите на българската държава до 1364 г., когато османските войски завладяват Пловдив, Станимака и други родопски крепости. Съществува хипотеза, че в края на века тук е бил заточен търновският Патриарх Евтимий, а в началото на XV в. тук да работят негови ученици-книжовници продължават.

Въпреки неблагоприятните условия, през дългите векове на османско владичество Бачковският манастир успява да съхрани своя авторитет и значение. От запазените в библиотеката поменици от края на XVI и началото на XVII в. личи, че голяма част от имената на дарителите са български. Това подсказва, че манастирът остава в тясна връзка с българското население.

В 1604 г. е била издигната и сегашната главна манастирска черква "Св. Богородица". Тя е строена върху основите на старата бакурианова църква и по образец на светогорските триконхални храмове.

В нея е запазен един от най-ранните (от първите десетилетия на XVII в.) дърворезбени иконостаси по българските земи. Оригинални икони от XVII в. са запазени в празничния ред, а част от тях в царския ред са подменени през XVIII век.

Прочута е била и манастирската библиотека със своите византийски, старобългарски и дори старогрузински книги. Сред тях са например уникалният византийски музикален ръкопис - стихирар от XIII в. (пазен, както и цялата бачковска сбирка, в ръкописния отдел на Църковния историко-археологически музей), съхраняваният в Грузинската академия на науките разкошен грузински хомилиар от XIV или XV в., преписан в Петрицон (т. е. в Бачковския манастир).

През 30-те години на XX век в манастира бяха намерени 103 ръкописа и 252 старопечатни книги, които с право са наречени "истинска литературна съкровищница, еднакво ценна за историка, за литургиста и патролога, както и за палеографа и филолога".

Сградите в южния двор на Бачковския манастир с църквата "Св. Никола" са строени през 1834 г. по времето на игумена йеромонах Ананий - българин от Сливен. В 1894 г. манастирът минава окончателно под ведомство на българската екзархия. Бачковският манастир съществува вече повече от девет века като незагасващо духовно огнище.