Село Баня е разположено в югозападна България, в централната част на Разложката котловина между планините Рила, Пирин и Родопи. Селото е известно със 72-ата си минерални извора, като средната температура на водата е 58 градуса. През него минава и река Глазене. Функционират няколко тепавици и чешми с гореща минерална вода по улиците.

Баня се явява балнеоложки курорт от местно значение, но близостта му с Банско го прави все по-атрактивна дестинация.

Природните дадености на района обуславят ранното заселване по тези места. Открити са редица тракийски селища, които попадат под властта на Филип II през IV в. пр. Хр. За това свидетелства изграденото светилище в чест на бог Аполон. Запазена е и римската баня. Има данни, че в района са живели и келти, които бързо са претопени от местното население. През VII в. в района се заселват славянски племена, а в границите на българската държава селото попада при управлението на хан Пресиян (836-852).

Най-сериозният период на разцвет е от началото на XIX в. до 1878 г., когато усилено се развиват занаятите, търговията и просветното дело. След близо 530 години туррско владичество селото отново става българско през 1912 г. по време на Балканската война. Ръководеният от генера Ангел Даракчиев 27-ми Чепински полк донася свободата на жителите през октомври 1912 г.