Град Берковица е разположена в Северозападна България по северните склонове на Стара планина. Билото на планината е оградено от върховете Тодорини кукли, Три чуки и връх Ком.

Климатът е особено благоприятен за туризъм и балнеология. Липсват сурови ветрове, зимата е мека и слънчева, а лятото е прохладно. В околностите са открити редица минерални извори, някои от които се използват в момента за бутилиране на вода. През зимата туристите идват най-често да карат ски по обособените за това писти, сред които има и с осветление и възможности за нощно спускане. Средната годишна температура е 10,4 градуса.

Първите заселници са тракийските племена мизи и трибали, но през IV в. животът е кипял в намиращата се западно от града римска крепост.

Селището е известно от времето Втората българска държава като крайграничен участък на Видинското царство. Първото споменаване на града обаче е в туррски документи от 1491 г. Географското значение на града се определя от близостта на Петроханския проход – най-краткия път от р. Дунав за Беломорието.

По време на османското владичество избухват редица въстания, които обаче не постигат значими успехи.

След Освобождението берковският съд е председателстван близо две години от Иван Вазов, който оставя своя дълбок отпечатък върху развитието на града.

Берковица е обявена за курорт от национално значение през 1974 година. Развиват се основно ски и лечебният туризъм. Минералната вода лекува редица заболявания, сред които сърдечно-съдови, на нервната система, артрити и други.