Градът е известен като старата елинска колония Аспро. Открити са редица находки от този период – котви, амфори, монети, датирани още от VI в. пр. Хр. Проведени са редица подводни проучвания през периода 1979-1989 г. с водолазна група на НЕК-ЮНЕСКО. Открита е и римска пътна станция “Темплум Йовис”, както и крепост от същият период. След 681 г. край морския бряг се изграждат редица укрепителни валове и крепости. Именно на границата между Бяла и Обзор е разположен най-южният крайбрежен вал по българското Черноморие.

За първи път името на селището се споменава в турски регистър от 1731 г. като Ак-дере. До края на XIX в. голяма част от жителите са гърци. След Втората световна война започва благоустрояването на селището. До този момент повечето къщи са едноетажни и измазани с кал. Чрез трудовата повинност се подобрява инфраструктурата, построяват се и нови сгради. Официално Бяла е обявен за град на 5 септември 1984 г. Днес просперитетът и разцветът на Бяла се дължат основно на туризма.