Климатът е умерено-континентален. Летните горещини са продължителни, а зимата студена. Средната годишна температура е 12 градуса. Валежите са над средните за страната. Преобладават североизточните ветрове.

По тези земи е имало поселения още през неолита. От тогава датират и откритите съдове. Животът продължава почти без прекъсване и до днес. Особено силно е присъствието на тракийски племена през I хил. пр. Хр. до навлизането на римляните. Редица селища и могили са открити в землището на града. Районът е важен от стратегическа гледна точка и за Първата българска държава. Близо до града са открити следи от Аспаруховия вал. Именно там се развива и ново селище. То получава името си от мочурливите и заблатени места около реката.

През 1766 г. жителите се вдигат на въстание, което е потушено бързо, а градът - разграбен. Голяма част от населението се разбягва и районът се обезлюдява за кратко. Към края на века се заселват българомохамедани от Ловешко и Тетевенско, а по-късно и десетки семейства от Предбалкана. Бяла Слатина е освободена от османско владичество в последните дни на 1877г. от ескадрона на полковник Мейендорф. Селото се развива изключително бързо и през 1883 г. става околийски център, а през 1914 г. е обявено за град с указ на цар Фердинанд. Днес градът продължава да се развива, въпреки настъпилия демографски срив.

Вижте още: Видео: Бяла Слатина