Манастирът "Успение Богородично" е възникнал през ХIV в. в подножието на величествени скали край река Искър. Някои изследователи приемат, че манастирът е съществувал през цялото Второ българско царство. Неговият устав от 1390 г. се пази днес в Църковно-историческия музей на София.

Черепишкият манастир има бурна история и е бил истинска крепост на българщината, заради което неколкократно е бил опожаряван. През ХVII в. е възстановен от известния живописец и книжовник свети Пимен Зографски (Софийски). В житието на св. Пимен, писано от ученика му Памфилий, което се пази днес в библиотеката на Зографския манастир в Света гора, за него е казано, че е "съградил над 300 църкви и 50 манастира в Софийско". Сред тях е и Черепишкият. Това е споменато и от св. Паисий Хилендарски в неговата "История славянобългарска".

В борбите за национално и църковно самосъзнание Черепишкият манастир взема дейно участие. Векове наред в тихата манастирска обител се пише и преписва българска църковна литература. Тук през 1798-1799 г. намира убежище св. Софроний Врачански, прогонен от Враца поради кланетата на Альо паша.

От манастира "Успение Богородично" произлизат някои от големите български литературни паметници - Черепишкото евангелие от ХVI в. с позлатен обков, изработен от чипровските майстори Никола и Пала и украсено с две рисувани евангелски сцени, Евангелието на йеромонах Данаил от 1616 г. и Апостолът на книжовника Яков от 1630 г. В манастира през 1762 г. поп Тодор от Враца написва сборника с поучения и слова "Маргарит". През ХIХ в. в манастира е работил забележителният български книжовник Дамаскин Хилендарец.

Църквата на манастира е запазила своя вид от 1612 година. Тя е еднокорабна и едноапсидна, цялата покрита със стенописи, които почти напълно днес са унищожени от влага заради недобре поддържания в миналото покрив. Тя е била рисувана през 1840 г. от тревненеца Йонко поп Витанов и Васил Илиев от Дебърско. Много красив и ажурен е нейният иконостас, а също и владишкият трон.

В комплекса на манастира са реставрираните днес Владишка, Училищна, Приемна, Данаилова и складова сгради, както и Рушидовата къща.

В Черепишката обител посетителите намират добър прием и охотно са развеждани от духовниците. На километър от сградата й се намира голям комплекс с черква, където до края на тоталитаризма се помещаваше Софийската духовна семинария "Св. Иван Рилски".