В Южна България, в сърцето на Родопите се е сгушил
град Доспат. Наблизо е и едноименният язовир “Доспат”.
Поради влиянието от Беломорието зимата е мека, пролетта настъпва късно, есента е топла, а лятото прохладно.
Поради стратегическото си разположение градът е играел важна роля през вековете. За живота на траките в района говорят могилите край с. Любча и светилището край с. Змейца. Запазен е и римски мост, който се издига гордо над р. Карджадере. Районът е присъединен към българската държава през IX в. Значението на Доспат нараства през XIII в., когато се изгражда крепост, построена от Алексий Слав, роственик на Асеневци. Предполага се, че селището е кръстено на негово име. Селището се замогва икономически, а по време на османското владичество тук се укрепва като самостоятелен владетел Крали Марко. И до днес е запазена неговата крепост, наричана от местните “Крали Марковата бърчина”.