Град Дряново се намира в Централна Северна България в централния дял на Предбалкана. Едноименната община е към Габровска област. Климатът е умерено-континентален с мека зима и прохладно лято. Планинските възвишения спират ветровете.

Околностите са обитавани още от палеолита. В пещерата “Бачо Киро” са открити човешки следи от преди 40-70 хил. години. Около Дряново има останки от няколко крепости, а районът е обитаван от хиляди години. Археологическите проучавания откриват както следи от тракийски племена и от римската епоха, така и от славяни и прабългари няколко века по-късно. Тук е разбита и войската на Исак II Ангел през 1190 г. Тази победа окончателно е извоювала независимостта на българската държава.

За първи път името Дряново се споменава в османски документи от 1470 г. През XVIII в. селището се оформя като занаятчийски център. Населението на града се включва във всички въстания, както и в четите на Панайот Хитов и Хаджи Димитър, на Стефан Караджа, Втора легия. Най-известният жител на Дряново е Колю Фичето, творецът на българската архитектура. До средата на XX в. градът е благоустроен значително, построена е презбалканската ж.п. линия, която спомага много за търговските връзки в района.