Дряновският манастир се намира почти в централната част на България. Разположен е на около 5 км. от гр. Дряново сред живописното ждрело на Дряновска река, където високите варовикови скали ограждат пролома като непристъпни крепостни стени. Административно попада в границите на община Дряново и Габровска област.

Първоначално манастирът се е намирал на около 2 км северно от сегашния, в местността „Малки Св. Архангел". През XIV век е имал много монаси и представлявал едно от главните средища на исихазма. Впоследствие, най-вероятно след разрушаването му по време на османското нашествие в Търновско, бил възобновен на ново място върху отсрещния бряг на реката в местността, известна днес под името „Голям Св. Архангел". Но и този втори манастир бил разграбен и опожарен от турците.

За пореден път и вече на днешното си място е бил изграден към края на XVII век. Над килия от старото жилищно крило, изгоряло при погрома през 1876 година, имало надпис с дата 1701 г. Съборната му църква, издигната по това време, е била малка, еднокорабна, полу вкопана в земята. Имало и втора, вероятно зимна църква, посветена на „Успение Пресветая Богородици".

Обновяването на манастира е започнало по времето на игумен Рафаил през 40-те години на 19-ти в. На сегашното си място е възобновен през 1845 година, когато е построена и малката, вкопана в земята църква "Св. Архангел Михаил". Тя е каменна и безкуполна с осмостенна камбанария. Еднокорабната църква "Успение Пресветая Богородица" е от 1861 г. Манастирът е бил крепост и убежище на българските будители и революционери-отец Матей Преображенски (Миткалото), Васил Левски, четата на поп Харитон и т.н. По време на Априлското въстание, манастирът е опожарен и разрушен до основи. Възобновен е през 1880 г., а през 1897 г. на мястото на построената през 1961 г. църква "Успение Богородично" е издигнат паметник-костница на загиналите въстаници.

В Дряновския манастир са запазени много художествени паметници. През последните години по инициатива на музейните работници бе събрана голяма колекция от възрожденски икони (XVIII и XIX в.), в които личи почерка на иконописците от тревненската школа.