Град Елена е един от малкото балкански градове, които са съхранили значителна част от архитектурното си наследство. Запазени са сравнително голям брой къщи и обществени постройки от различни строителни периоди. Всички те носят белега на оная далечна епоха, в която еленчани чрез архитектурни застройки са дали израз както на естетическият си усет така и на порасналото си самочувствие и непреклонен стремеж към духовен напредък и независимост.

В Елена са съхранени 147 паметници на културата, 7 от които са с национално значение: родната къща на Иларион Макариополски, Часовниковата кула, Даскалоливницата, църквите „Свети Никола” и „Успение на Пресвета Богородица” с камбанарията, петте Разсуканови къщи и Попниколовата къща. Най-известният паметник е часовниковата кула, която е изградена от неизвестен майстор през 1812 година. Мястото й е такова, че се вижда от всяка точка на града.

И така………обиколката ни може да започне от най – хубавата и емблематична за града възрожденска къща, кацнала долу край реката, къщата – музей „Иларион Макариополски”. Тя е една от най старите запазени и интересни къщи в Елена. Намира се в центъра на града.

Къщата е от типа на богатите еленски талпени жилища. Двуетажна, с големи стрехи, чердаци и кьошк с интересна дърворезба по колоните. В нея са родени Иларион Макариополски – борец за църковна независимост, Никола Михайловски – виден книжовен и просветен деец, Стоян Михайловски поет–сатирик, автор на химна „Върви, народе възродени". В една от стаите на къщата през 1863 г. е основано еленското читалище.

Реставрирана през 1965 година, днес тя е част от музея на Възраждането и национално-освободителните борби. В нея са разположени две меузейни експозиции "Еленски бит и култура през Възраждането" и "Християнско изкуство".

Продължаваме разходката си край реката, за да минем край уникалния архитектурен ансамбъл на „Петте Разсуканови Къщи” – пет къщи, построени под един покрив, за да съхранят в наследниците на стар чорбаджийски род чувство за дълг и родова принадлежност. Петте къщи под един покрив са строени от Хаджи Димитър Разсуканов за синовете му в края на ХVІІІ и началото на ХІХ век. Всяка от къщите е със самостоятелно архитектурно решение, което ги отличава една от друга и в същото време фасадата на всяка от тях е хармонично свързана с тази на съседните къщи. Така заедно те образуват един цялостен градоустройствен ансамбъл.

Едър калдъръм ни отвежда до храма “Рождество Богородично”(1865). Дори и да не влезеш по пътя към него вече си направил своето поклонение. Разходката ни продължава нагоре по уличката и така до Часовниковата кула.

Кулата е един от най-забалежителните и оргинални паметници в града и безспорен символ на град Елена. Строена 1812 година от неизвестни еленски майстори, тя е една от първите в страната. Изградена е по почина на Еленска община и търновския войвода - аянин Кападжи баши Фейзи ага, който е закупил часовниковия механизъм „за хаир”, поставен на Еньов ден 1812 г.

Кулата е в центъра на града, на най-високото и хубаво място, в близост до някогашния Хилендарски метох и църквата „Св. Никола”. В последствие там се издигнали сградата на Класното училище и църквата „Успение на Пресвета Богородица”. Така през първата половина на 19 век еленчани са маркирали обществено-религиозния и просветен център на Елена.

Ето ни пред входа на първото класно училище - Даскалоливницата. Сградата на Еленското класно училище – известно повече като Еленската Даскалоливница е една от първите обществени постройки в Елена. Построена е през 1844 година, една година след основаване на класното училище по инициатива на основателя на класното училище - Иван Момчилов, със средства събрани от еленчани с техния труд. Наречена е „Даскалоливница” от П.Р.Славейков, възпитаник на училището.

Сградата е двуетажна. В приземния етаж са разположени три големи самостоятелни помещения, които по всяка вероятност са били дюкяни. Етажът е бил използван изцяло за учебни цели и него са се намирали две класни стаи, стая за учителя и отделно помещение за учебните пособия. След Освобождението сградата е използвана известно време за държавна болница и след това отново за училище.

След реставрация и през 1963 година в нея е уредена музейна експозиция, представяща историята на града от възникването му до Руско-Турската Освободителната война 1877-78г. В приземния етаж е уредена експозиция "Християнско изкуство от втората половина на ХІХ век". От месец август 2008 година Даскалоливницата е включена в 100-те национални туристически обекта под № 60.

В същия двор се намира и храмът „Свети Никола” – гордостта на еленчани. Това е най-старият храм в елена и региона. Предполага се, че първия градеж на храма е направен едновременно или непосредствено след формирането на Елена като селище, което се отнася към края на XV век. Първият писмен документ за съществуването на църквата датира от началото на XVI век - 1518 г. Опожарен и разрушен при кърджалийското нападение на 23 април 1800 г., храмът е отново възстановен през 1804 г. в краткия срок от 40 денонощия, тайно от официалните власти.

Една от безспорните забележителности на Елена, уникален паметник на архитектурата и изкуството от епохата на Българското национално Възраждане е храмът "Успение на Пресвета Богородица".

Построен е 1837 година по инициатива на влиятелния и енергичен Хаджи Юрдан Кисьов и богати еленчани, с внушителните си размери 33/21/25 м., смелото и сполучливо архитектурно решение, храмът е един от най-значителните представители на църковното строителство. Той е най-големият в Северна България до Освобождението 1878 г. и един от най-големите в страната в наши дни.

Не пропускайте да посетите музея по Палеонтология, създаден по идея и под научното ръководство на акад. Тодор Николов. Част от материалите от находищата в Еленско са събрани от студенти от СУ “Св. Климент Охридски” по време на тяхната лятна учебна практика по Палеонтология. Музеят се помещава в Поп Николовата къща. Строена е през първата половина на XIX век. В първите години след Освобождението в нея е била настанена градската техническа служба, затова е наричана "старото инженерство".

От град Елена и село Мийковци започват осем маркирани еко пътеки, които минават покрай вековни гори и водят до природни забележителности и исторически местности.
- гр. Елена - с. Търкашени - с. Дърлевци – ханче Боаза – 4 часа;
- гр. Елена – Марков камък – Раев камък – гр. Елена – 4,30 часа;
- гр. Елена - Христовски водопад - Елена – 3,30 часа;
- гр. Елена - с. Вълчевци – язовир Йовковци – Капиновски манастир – 5 часа;
- с. Мийковци – връх Чумерна – хижа Чумерна – с. Мийковци – 6 часа;
- с. Мийковци – хижа Чумерна – хижа Буковец - с. Мийковци - 7 часа;
- с. Мийковци – връх „Голяма турла” – Хайдушки кладенец – с. Костел – 3,30 часа;
- с. Мийковци - с. Атларци – с. Мийковци – 2 часа;

До природната забележителност “Водопада” на р. Мийковска може да се стигне по маркирана еко – пътека, с обособени кътове за отдих – пейки и барбекю. Заставайки край водопада, невъзможно е човек да остане безразличен към красивата гледка. Падащата от височина 9 м вода се разбива в скалистото легло и образува блестящи фойерверки от водни капчици.

Язовир Йовковци и осемте микроязовира на територията на община Елена предоставят отлични възможности за риболов. В бистрите води на реките и пенливите потоци се срещат черна мряна, речен кефал, балканска пъстърва.

        Част от текста е предоставен от ОТИЦ - Елена.