Гложенският манастир е разположен в живописна местност в северната част на Стара Планина. Въпреки името си, той е по-близо до с. Малък извор отколкото до съседното с. Гложене. Той не е сред големите български манастири и за разлика от останалите не е закътан в пазвите на планински вериги. Приличащa на замък Божията обител е кацнала на висока каменна тераса, отделена от околната среда със стръмни скатове и отвесни скали. Административно попада в границите на община Тетевен, област Ловеч.

Според преданието манастирът е построен през 13-ти век, когато по тези места се заселва украинският княз Георги Глож с благословията на цар Иван Асен II. В близост до кръстеното на него село Гложене и река Черни Вит той основава света обител, посветена на Св. Георги Победоносец, икона на когото носи със себе си. Според легендата, скоро след основаването на манастира, иконата многократно е изчезвала от обителта, само за да бъде намерена по-късно на хълма недалеч от селото, на който се намира настоящият манастир.

През XVI и XVII век старата църква била преизградена като дяланите травертинови квадри от нея, някои от които имали каменоделска розетна украса, били използвани отново в съчетание с ломени камъни. Новият храм бил еднокорабен с масивен тухлен свод. По-късно през 1828 година от запад бил прибавен обширен притвор,свързан с наоса чрез голям пробив, подсказващ, че тази пристройка е била нужна по-скоро като разширение на маломерното основно църковно пространство.

Земетресенията от 1904 и 1913 година причинили сериозни щети на църквата, вследствие на които тя постепенно рухнала. Днешната съборна църква е издигната върху тези руини през 1931 година. От страия храм са оцелели единствено части от иконостаса, които са пренесени в новия.

През цялото кьсно средновековие Гложенският манастир съхранявал религиозните и духовни постижения на българщината. Но от многобройните старинни книги, пазени и преписвани в него не оцеляло почти нищо, защото те са били вандалски унищожени от ловешките гръцки владици през миналия век. Днес, освен ръкописа със сказанието за манастира, е известен един „Апостол", писан в 1689 година.

През XVIII и особено през следващия XIX век монасите от Гложенския манастир допринесли много за развитието на училищното дело. Освен откритото още през XVII - XVIII век килийно училище в самата обител, през миналия век били поддържани училища и в манастирските метоси в с. Малък Извор и Ловеч.

През втората половина на века и Гложенският манастир, както останалите Старопланински обители, се превърнал в сигурно убежище за революционните дейци, особено след 1864 година, когато игумен станал хаджи Евтимий Симеонов от Сопот, близък съратник на Васил Левски. И днес още се пази изграденото специално скривалище за комитите.

В Гложенския манастир наред с многото старопечатни книги, съдържащи безброй интересни приписки, поменици от XVIII - XIX в. са се пазели и няколко художествено оформени дървени и метални мощехранителници с обкови и надписи от XVIII и XIX в.За съжаление значителна част от това богатство днес е разпиляно. Понастоящем манастирът е постоянно действащ мъжки манастир, обявен за паметник на културата.