Горна Оряховица се намира в Централна Северна България на границата между Балкана и Дунавската равнина. За района е характерен умерено-континенталният климат, определящ средната годишна температура от 11,5 градуса.

Най-ранните данни за живот са от III хил. пр. Хр. Запазени са частично две неолитни селища. По време на Римската империя възниква един от най-големите градове в провинция Долна Мизия – Никополис ад Иструм. За защита служи крепостта Ряховец, която е превзета и унищожена окончателно през 1444 г. от войските на Втория кръстоносен поход. По време на османското владичество Горна Оряховица се развива като оживен търговски център, а през 1870 г, е обявен за град.

След Освобождението градът бързо се разраства. Голямо влияние за това оказва откриването на гарата, която става централна за Северна България. Горна Оряховица се превръща в един от големите търговски центрове. Възникват няколко фабрики, които съшествуват и до днес. След рецесията от 30-те години градът запада постепенно и остава в сянката на Велико Търново.