Съвременният град Хисаря, център на община Хисаря в област Пловдив, е световноизвестен национален и международен туристически обект. Хисаря предлага прекрасни условия за отдих и балнеолечение. Градът е разположен в Горнотракийската низина, върху южните склонове на Средна гора.

Климатът е преходно-континентален с топла и мека зима. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината. Пролетта е ранна и сравнително топла, лятото се характеризира с високи температури (юли и август), ниска влажност и слаби ветрове. Есента е слънчева, топла и продължителна. Средната годишна температура на въздуха е 11,5 градуса.

Характерно за град Хисаря е термалното находище от 22 извора, разположени в малък район, с различна физико-химична характеристика и температура, с доказани лечебни качества. Първото организирано балнеолечение в България е започнало в Хисаря през 1882 г.

Още в петото хилядолетие преди новата ера край Хисарските минерални извори възникнало праисторическо селище от късния неолит. От тогава животът в него никога не е замирал.

След завладяването на Тракия от римляните през 46 г., малкото селище на тракийското племе беси постепенно се разраства и става известно с вълшебството на целебните си извори. В началото на римския период, според преданията и легендите, името му е Аугуста. По-късно римският император Диоклециан, установил се тук заради лечебните минерални води, дава името си на града - Диоклецианопол. През IV – VI век градът е трети по големина в провинция Тракия, след Филипопол (Пловдив) и Берое (Стара Загора). През IV век, за да бъде защитен от вражи нападения, селището е оградено с крепостни стени. В античния град се влиза влизало през четири големи порти. Градът е изграден по всички правила на римското градоустройство – с широки и прави улици, украсени със статуи на богове и богини, с мраморни бани, с красиви дворци и вили на римската аристокрация.

През 820 година Пловдив и Пловдивска област влизат в границите на Първата българска държава. Хисаря е включен в пределите на Средновековна България, като наред със славата си на лековитите минерални води, играе ролята и на духовен център.

По време на Втората българска държава земите на Хисарското Средногорие са арена на люта бран от византийци и кръстоносци, а по късно, през 1364 година, падат под турско владичество.

След Освобождението на България през 1878 година Хисаря, опожарен до основи, започва да възвръща някогашната слава на лековитите минерални извори.