Жеравна е разположена на около 600 метра надморска височина, а най-високият връх в района – “Разбойна”, достига 1 128 метра. През зимата температурата в района рядко пада под минус 10 градуса, а през лятото достига до около 32 градуса.

Историята на Жеравна е свързана с дълбоката древност. Бистрите извори в района привличат траките. Монети от II–III век пр. Хр., които са изложени в музея, свидетелстват за най-ранното поселение. От времето на римската империя са запазени останки от укрепление, вдигнато на близкия връх “Вида”.

Славяните дават нов тласък в развитието на Жеравна. Според някои краеведи названието на селото има гръцки произход. Местните са наричали реката, която дели селото на две, Зервона (Левица) и оттам – Жеравна. Според друга хипотеза по протежението на реката е имало много воденици, наричани от славяните жерки, откъдето идва и Жеравна. През ХII–ХIV век в околностите на Жеравна са вдигнати много манастири. По време на турското нашествие най-богатият от тях – “Света Богородица”, е разрушен, но монасите успяват да скрият в околните пещери църковна утвар, ръкописи, одежди и други скъпоценности.

През Възраждането Жеравна се утвърждава като важен занаятчийски и културен център. Хилендарският манастир е имал свой метох в селото, където се предполага, че е направен и препис на “История Славянобългарска”. Днес Жеравна е архитектурен резерват и с автентичния си облик – тесни калдъръмени улички и близо 200 възрожденски къщи, привлича много туристи. Всяка къща, вдигната от неизвестен майстор преди близо 300 години, се съхранява като паметник на културата. Сред тях е и родната къща на класика на българската литература Йордан Йовков, в която е подредена музейна сбирка за творчеството му. Образец на възрожденската архитектура е и къщата на просветния деец Сава Филаретов, украсена с изящни дърворезби. Къщата-музей на Руси Чорбаджи пресъздава селския бит от ХVIII век.