Казанлък се намира в Централна България, в подножието на Стара Планина в китната Розова долина. Природата на този край е съчетала красотата и величието на Балкана с плодородието на долината на река Тунджа.

Климатът е преходно – континентален със средни януарски температури около 0 до 1,5 градуса и средни юлски температури 21 градуса. Характерни за този район през пролетта са сравнително ранното, устойчиво задържане на температурите над 5 градуса (първата половина на март) и над 10 градуса (първата половина на април), но късните пролетни мразове са често явление. Лятото е умерено топло, а лятната сума на валежите – голяма, предимно през първата половина на лятото. През втората половина на лятото и началото на есента има продължителни засушавания. Зимата е по-мека, със сравнително малък брой дни със снежна покривка, по-малка дебелина на снега, ниски абсолютни минимални температури.

Първите селища възникват в района още през неолита. Особено важна роля тези земи играят в периода IV в. пр. Хр. – I век, когато тракийската Одриска държава оставя богати следи. От този период са Казанлъшката гробница, Севтополис (в момента под язовир Копринка), гробниците – Голямата косматка, Светицата и Мъглижката.

През 1370 г. региона е завладян от настъпващите османски орди. Създаването на град Казанлък на днешното му място води началото си от времето на управлението на султан Мурад І. Не е известна точната година на основаването му, нито с точност може да се твърди за произхода на името.

След Освобождението се развива основно текстилната промишленост, както и розопроизводството.

Вижте още: Музей на розата

Вижте още: Долината на розата

Вижте още: Казанлъшка гробница

Вижте още: Храм "Рождество Христово" - град Шипка