Днешният комплекс на Килифаревския манастир “Св. Рождество Богородично” лежи на поречието на р. Белица на около 4 км. югоизточно от търновското градче Килифарево. Административно попада в границите на област Велико Търново.

Манастирът е от времето на българския цар Йоан Александър, когато около 1348-1350 г. св. Теодосий Търновски построил над сегашния манастир голяма обител. Като последовател на св. Григорий Синаит, Теодосий търсел усамотено място, удобно за молитви и съзерцания. Така открил мястото до Кефаларево (дн. Килифарево), заедно със сподвижника си св. Ромил Бдински.

В скоро време и поради специалните грижи на царя светата обител се превърнала във важен книжовен център на Търновското царство. В манастира пишели книги, превеждали жития на български, гръцки и сръбски светци, богослужебни книги, византийски хроники, съчинявали сборници. Така възникнала известната в българската книгопис Килифаревска школа, чиито книги и преводи достигнали до Русия и Сърбия и донесли голяма слава на манастира и на св. Теодосий. Към 1360 г. броят на монасите и книжовниците надхвърлял 460 души. Сред тях бил и бъдещият патриарх Евтимий, който след смъртта на св. Теодосий на 27 ноември 1363 година продължил делото му.

Когато турците завладели Търново, манастирът споделил съдбата на повечето обители: бил разрушен и опожарен през 1393 година и задълго останал необитаем. Едва през 1718 година в подножието на стария манастир издигнали днешният Килифаревски манастир. Тогава била построена и изографисана църквата "Рождество Богородично". Отново част от манастира е разрушена по време на кърджалийските безредици в края на XVIII век, но скоро след това е възобновен. Поради извършените пристроявания днес само в западната част от новия храм личат остатъците от полуразрушения и достроен храм.

През 1840 година уста Кольо Фичето издигнал трета църква - днешната просторна еднокорабна и еднокуполна църква "Св. Димитър". Външните й стени са украсени с множество двустъпални слети аркирани ниши, а на многостенен барабан се издига пирамидален купол. . Най-голям интерес днес предивикват оцелелите от 1718 година стенописи. Манастирът е обявен за паметник на културата.