Климатът е умерено-континентален с влияние на планинската климатична област. Характерни са снежната зима и прохладното лято.

При археологически проучвания са открити редица каменни тесли и брадви, датиращи от V – IV хил. пр. Хр. Тракийските култови комплекси от местностите Чобрата и Талим Таш показват начина на живот на местните тракийски племена. Близо до града през 811 г. са разбити византийските войски, а император Никифор Фока е обезглавен.

Градът води началото си от XIV в., когато по тези места се заселват жителите на разрушените от турците околни крепости. Котел според легендата е заселен, след като военни размирици наложили населението на село Новачка да търси ново място за заселване. Веднъж стадо коне се загубило. След дълго търсене селяните открили конете да пасат трева в чудна местност, известна сега като “Изворова поляна“. Измежду канарите извирала бистра студена вода. Красивата природа, тучните пасища удивили хората и те решили да се заселят на това място с дъх на бор и здравец.

Най — ранни сведения за селището, записано с името Казан Пънаръ, се срещат в Регистъра на тимари в Никополския санджак, съставен през 1486 г. Тогава Котел се числял към феодалното владение — тимар на спахията Муса и наброявал 53 къщи или домакинства.

Разцветът на Котел е през XVII–XVIII в., когато става богат занаятчийски център. През XIX в. са изградени редица църкви и училища. Това е и родното място на Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Петър Берон, Георги Раковски, Алеко и Стефан Богориди. През този период Котел играе важна роля на стопански и културен център на българските земи.

Днес Котел е обявен за архитектурен резерват.