Село Ковачевица се намира в Югозападна България. Попада в границите на община Гърмен и област Благоевград. Селото е разположено на река Канина, заобиколено с венец от високи рътове в югозападния дял на Родопите – Дъбраш.

Климатът в региона е умерено-континентален със значително влияние на Средиземноморските течения.

Възникването на село Ковачевица е свързано с насилието, на което е подложено българското население от околността. При помохамеданчванията, извършвани през 1623-1625г. и по-късно през 1656г., българите, които не приемат исляма, напускат когато българите не желаещи да приемат исляма напускат домовете, изоставят имотите си и близките си и намират спасение и приют в по-високите и непристъпни части на планините. Изобилието на питейна вода в землището на село Ковачевица, обширните пасища, мекият климат и откъснатостта от набезите на турците, благоприятстват заселването на бежанците.

Основано е от българи, преселили се от с. Рибново и вероятно от Банско. През XVIII в. в селото пристигат и българи от Западна Македония. За това днес свидетелстват двете части на селото, горната „Банева“ и долната „Арнаутска“ махали.

За името на село Ковачевица съществува следното предание: След смъртта на изкусния ковач и дюлгерин Марко, жена му Гина поема съдбините на осиротялото семейство. Когато близки и познати от околните селища отиватпри нея, казват: “Отиваме до Ковачевица”, т.е. до жената на ковача. Така в течение на времето се утвърждава името на махалата, около която по-късно се групират всички околни махали, за да се бранят от зачестилите разбойнически нападения, и поставят началото на сегашното село Ковачевица.

През цялото време на турското робство в Ковачевица не е имало турска администрация, което благоприятства за превръщането на селото в един от центровете на македонското национално-освободително движение. По географското си разположение селото се намира на границата между Княжество България и Турция в продължение на 34 години – от освобождението на България до освобождението на Пиринска Македония през 1912 година. През селото е минава един от важните канали за снабдяване с оръжие на Неврокопско, Драмско и Серско.

Ковачевица е освободена от турско робство на 17 октомври 1912 година. Ковачевлии вземат участие и в Междусъюзническата и Първата световна война на различни фронтове.

През 1977 г. Ковачевица е обявена за исторически и архитектурен резерват. Това, както и популярността на селото, идваща от заснетите в него филми, довежда тук хора, които закупуват и възстановяват изоставени къщи. Така селото е спасено от разруха.

Днес Ковачевица е запазила облика на отминалите славни времена. Със своята неповторима архитектура, приятна атмосфера и невероятните гледки Ковачевица е предпочитано място за почивка за много българи и чужденци.