Крапец се намира в най-североизточните райони на България, близо до международният път Е 87.
Крапец е спокойно кътче известно с пясъчните си дюни и птиците, който гнездят и зимуват около него. Селото е буквално кацнало на морския браг, заобиколено от обширни житни ниви, зеленчукови насаждения и езера - природни резервати.
Най-ранните данни за живот в региона са от неолита. На Големия остров в Дуранкулашкото езеро е открито най-голямото селище и некропол в Европа от този период. На острова е открито и
светилище на Кибела. Разкрити са няколко антични селища от периода IV–II в. пр. Хр.
Първите писмени сведения за селището са от 1573 г. През XIX в. се заселват бежанци от Ямболското село Карапча. Това обяснява и сегашното име на селото. Първата църква е построена през 1868 г., но само две десетилетия по-късно е издигната нова. До средата на XX в. е действаща, но после е разграбена. В момента тече реставрация. След 1917 г. част от руските емигранти в България са намерили свой дом именно тук. Заради това, но не е изключено и във връзка с по-стари руски заселници, които не са малобройни в Добруджа, северните части се помнят в селото като - "казашките къщи". През 1940 г. се заселват нови бежанци от Северна Добруджа.