Град Петрич се намира в най-югозападната точка на България, в подножието на красивата планина Беласица, където се събират трите граници на България, Гърция и Македония.

Тук летата са горещи влажни и се усеща полъхът на близкото Егейско море. Зимите са меки и температурите рядко падат под нулата. Средната годишна температура е 13,7°С, като средната януарска температура е положителна - 1,6°С, а средната юлска - 25,6°С.

Петрич е един от старите градове по долината на средна Струма. През I век пр.Хр. римляните завладяват земите на медите и тогава малкото селище при Кожух се превръща в добре укрепен римски град – крепост, който е опазвал средното течение на Струма и Рупелския пролом. Най-ранните поселения на мястото на града се появяват едва през X – XI век. Петрич се оформя като значимо селище и регионален център едва в края на X– XIV век.

Градът пада под османска власт след 1395 година, когато заедно с неговата околност е включен в състава на Кюстендилския санджак, като център на самостоятелна нахия. През годините на османското владичество Петрич, придобива мюсюлмански облик. Българите бягат в отсрещната планина Огражден, за да бъдат по-далече от своеволията на турците. През Възраждането с развитието на занаятите и търговията градът и населението му нарастват. Петрич отново променя демографския си облик. През XIX век в града се заселват български фамилии от планината Огражден, Негушко, Гостиварско и от други места.

По силата на Санстефанския мирен договор от 1878 година градът влиза в пределите на освободена България, но по силата на Берлинския договор. През 1912 г. градът е освободен от османско иго, а през следващата 1913 г. отваря гостоприемно врати за хилядите бежанци от Егейска и Вардарска Македония.

От 1920 година до 1934 година Петрич е окръжен град, център на Пиринска Македония. Между двете световни войни се извършва и първото планиране, водоснабдяване и електрифициране.