Град Разград разположен в централната част на Североизточна България в източната част на Дунавската хълмиста равнина. Община Разград се отнася към районите с умереноконтинентален климат със сравнително неголеми температурни разлики през годината (от –12 до –10 градуса през зимните месеци и от +30 до +35 градуса през летните) и нормално количество на атмосферните валежи (620–660 л/кв. м).

Първите обитатели на Лудогорието са от късния палеолит. Това се потвърждава от намерените селища в местността Чуката край Разград и Друма до Осенец. Най-голямото и значимо тракийско селище се намирало в местността Демир баба (Железният баща) край днешното село Малък поровец.

Към средата на III в. от Север и Североизток нахлуват готските племена и техните съюзници – карпи, сармати и бургунди. Те опустошават и обезлюдяват голяма част от провинция Долна Мизия, като нанасят най-големите щети на селищата, разположени между реките Огоста и Русенски Лом.

От научните изследвания се установява, че през периода от VII до Х в. върху развалините на римския Абритус е съществувало прабългарско селище. От намерените в него останки е установено, че те са взаимствали многовековния опит на своите предшественици – траки, римляни и византийци в областта на материалната култура и че са се настанили трайно в този район на страната.

През Втората българска държава постепенно затихват големите демографски размествания, въпреки нашествията и временното настаняване на татари и на други племена в българските земи. През този период в района се създава стабилна селищна структура.

По време на робството се извършва и процес на механично намаление на населението от Лудогорието. Той започва още през съдбоносната 1388 г., когато войските на Али паша избиват, отвеждат в робство или прогонват част от населението на непокорните селища в Разградско. Второто голямо механично намаление е през 1515 г., когато турците, подпомогнати от войските на татарския хан Мурза Татарски извършват масово помохамеданчване на българското население в днешна Северна България. През тази кампания много българи от Разградско забягват в по-недостъпните балакански райони.

Разград е известен с четата на войводата Таньо Стоянов. Градът е освободен на 16/28 януари 1878 г., когато руските войски от XIII армейски корпус влизат в града, предвождани от княз Александър Дондуков-Корсаков.

Вижте още: Демир баба теке