Резово е най-южното селище по българското Черноморие. Разположено сред живописна природа, съчетала гора, река и море – красиви пейзажи и екологично чиста среда. Намира се на границата на България с Турция, на устието на Резовска река. Идеално място за всеки, който иска да избяга от пренаселените морски курорти. Част е от община Царево и област Бургас.

Счита се, че името Резово произлиза от тракийското име Резос, а по-смелите тълкуватели подозират, че Резос е древнотракийска дума за понятието цар и че дори това е родното място на тракийския цар Резос, който според Омир и Илиада е взел участие в Троянската война. На много места около Резово има следи от металургична дейност. На около 5 км западно от селото в местността Скуриите се намира наи-голямото находище от древни шлаки у нас. На нос „Кастрич", отстоящ на 3 км северно от Резово, се намира малка крепост. Като морски пристан Резово е нанесено и върху картата на Кристиан Томас (1788 г.), а под името Рузе то съществува на картата на генерал Хатов от 1829 г.

През миналото Резово е било пристанищно селище. Селото е било сравнително голямо и е съществувало върху географските карти. Заради нападенията на кавказките пирати (лази) то сменя мястото си и е пренесено по-далеч от морето. В началото на XX век селото е заселено на сегашното си място и е построена църквата "Свети Константин и Елена". През 1955 г. в Резово е имало 90 къщи, но селището постепенно запада, защото попада в граничната зона на България с Турция. През последните десет години селото се съживява и става любимо място за хора, търсещи уединение и спокойствие.