Русе се намира в Североизточна България и е най-големият дунавски град в България с традиционно най-голямото пристанище. Застроената част на Русе има формата на елипса по продължение на реката с обща дължина около 11 км. Градът обхваща територията между слетия със сушата остров Матей и устието на Русенски Лом от запад и до височината Сръбчето на изток.

От незапомнени времена хората са се заселили до реката, която им дава препитание – така се е образувала Русенската селищна могила от праисторическо време. Намерените глинени идоли – покровители на живота, днес се пазят в музея.

В началото на І век след Христа римляните основават тук свой военен лагер - крепост, където през зимата се събира военния флот по Долния Дунав. В устието на река Русенски Лом се закотвяли корабите “пристис”, дали името на града Сексагинта Пристис – Пристанище на шейсетте кораба. Според други – названието “шейсет кораба” означавало бройката на корабите, с които може да се превози един легион войници. Последните археологически проучвания показаха, че много преди идването на римляните на високия бряг при устието на река Русенски Лом е имало тракийско селище. То е съществувало три века преди новата ера и е търгувало с източната част на Балканите – намерени са амфори от остров Родос.

В началото на V век славянските нашественици нахлуват в пределите на римската империя и разрушават крепостта Сексагинта Приста, както преди тях това са сторили готите. Археологическите находки от времето на Първото българско царство доказват наличието на тази българска крепост и селище.

В средата на ХV век влашкият войвода Влад ІІІ превзема Русе и го освобождава от османците. Тук Влад ІІІ за пръв път проявява нечувана жестокост по отношение на пленените войници, тъй като ги нацепва - побива ги на кол. Заради това му деяние в Русе войводата Влад ІІІ придобива псевдонима Цепеш. Неговата мрачна слава по-късно става известна на европейците с името Дракула.

От ХVІ век насетне градът на десния бряг на река Дунав (днешният Русе) е познат с османското си название Русчук. Пристанището и добрите условия за зимуване на кораби поддържат развитието на града и през късното Средновековие, в русе е разположен и османският дунавски флот.

Непосредствено след Освобождението Русе е най-големият град в Княжество България. Има добре развити занаяти и търговия. Това е най-голямото българско пристанище до началото на ХХ век. Тук се изгражда и първата ж.п.-линия от Русе до Варна.

В периода между I и II световна война, след завземането на Южна Добруджа от Румъния, икономическото значение на града намалява. Закриват се почти всички консулства на чужди страни (днес в Русе съществуват само три консулства). Връщането на Южна Добруджа на България през септември 1940 г. създава условия за възстановяване на водещата роля на града. Той е определен за областен център, оживява се стопанската дейност. Нов тласък в развитието му става построяването на Дунав мост през 1954 г. и бързата индустриализация. Русе отново се издига като голям икономически център, транспортен, културен и просветен център.