Самоков се намира в Югозападна България, в северните склонове на Рила по поречието на река Искър. Той е един от големите Рилски градове и има многовековна история.

Местоположението на града определя и климата — не много горещо лято, но мека и продължителна зима. Продължително е слънчевото греене и липсата, с много малки изключения, на мъгли. Климатът се определя като умерено континентален, но с настойчивото влияние на високата планина. Именно тя спира бурните ветрове и снегонавявания. Самоковската котловина била обитавана още от праисторически времена, от когато са открити селища край Белчин баня, Горни Пасарел и на други места. По поречието на р. Палакария са останали значителни следи от траките, а археологическите находки, открити край с. Поповяне, свидетелстват за висока материална и духовна култура на населението от този край през късната античност (III-IV в).

Още не може да се даде категоричен отговор кога точно е възникнало селището в периода XII - XIV в., но през 1371 г. то става жертва на османското нашествие. Пътешественици и хронисти дават за Самоков през XIV - XIX в. откъслечни, но и интересни сведения за града като важен производителен център за нуждите на османската армия, устремила се срещу християнска Европа.

Тъкмо тук в средата на ХVIII век възниква една от водещите художествени школи на Възраждането. Самоковските майстори зографи, гравьори, иконописци и резбари оставят белега на висше творчество върху стените на десетки църкви и манастири. Полагат верска любов в храмовете на инаковярващите. Слагат началото на една светска живопис с ненадминати до днес образци.

Днес Самоков има съвременен и модерен облик. Жителите му са ангажирани предимно в производството на картофи, както и в сферата на туризма.