Град Сливен се намира в Югоизточна България. Част е от едноименните община и област. Разположен е в в подножието на южните склонове на Сливенската планина.
Сливен попада в зоната на преходно-континентален климат. Зимата в района е мека, а лятото - относително топло. Есента е по-продължителна от пролетта. За Сливен е характерен падащият вятър Бора, който духа при по-ниски температури в Северна България.
Останки от примитивни каменни сечива са открити в местността
Хисарлъка — невисок хълм в града. Пак там са намерени и следи от тракийско селище около V — III век пр. Хр. - тракийска керамика и елинистични монети. Околността на днешния град Сливен е била заселена от тракийските племена асти, кабилети и селети. Тяхната независимост просъществувала до времето на Филип Македонски и Александър Велики, които ги покорили, но не за дълго. Районът на Сливен става част от Римската империя най-вероятно около 72 — 71 г. пр. Хр., когато са покорени Кабиле и Аполония. През 46 г. пр. Хр. землището на града е включено в новосъздадената римска провинция Тракия.
Районът на гр. Сливен влиза в пределите на Първата българска държава около 705 г., като част от заселената със славяни област Загора, дадена на Тервел според договора му с византийския император Юстиниан II.
Градът продължава да съществува и след унищожаването на Първата българска държава. В средата на X век за кратко е бил във владение на печенезите, след което започва упадък.
По време на османското нашествие средновековният град и крепостите са разрушени и през 1388 г. манастирите са опожарени. Сведение за Сливен, под името
Ислимие, има в турски регистри от 1609 и 1668 г. Градът е средище на силно хайдушко движение против османските поробители. Известен е като „градът на стоте войводи“.
Сливен е сред най-значимите духовни средища в България повреме на Възраждането. Той е родно място на първия български поет Добри Чинтулов, на първия български художник, получил академично образование, Димитър Добрович, на много видни българи
През 1836 г. в Сливен е открито първото промишлено предприятие на Балканския полуостров — фабриката за текстил на Добри Желязков.
