Сoфия е столицата и най-големият град на България. Разположена е в северозападната част на Южна България, в полите на планината Витоша и е основен административен, индустриален, транспортен, културен и университетски център на страната.

Климатът на София е умереноконтинентален. Средните денонощни температури са отрицателни от средата на декември до средата на февруари и се повишават над 18° С от втората половина на юни до втората половина на септември.

Абсолютните минимални температури се измерват най-често през януари. Средните им многогодишни стойности са около -15° С, а най-ниската температура (-31.2° С) е регистрирана през 1893 г. През последните две-три десетилетия се наблюдава повишаване на абсолютните минимални температури. Абсолютните максимални температури се измерват най-често през юли и август. Средните им многогодишни стойности са около 33° С. Най-високата температура в София (38.8°С) е измерена през 1916 г. Рядко духат северни и южни ветрове поради влиянието на Стара планина и Витоша, по-често – северозападни, западни и източни.

Важен първичен фактор за възникване на София са минералните извори в центъра на града, както и тези в Овча купел, Княжево, Горна баня и Панчерево. От значение е била и река Искър и нейните леви притоци Перловска, Владайска, Слатинска и др.

При такива благоприятни условия на мястото на днешна София е имало селищен живот още в предисторическо време от новокаменната епоха отпреди 6 хил. години. Още в V в пр. Хр. тук са живели траки от племето серди. По-късно идват римляните, които в началото на II век основават град при император Траян, който му дал името Сердика и прибавил фамилното си име Улпия Сердика. Най-голям разцвет при римляните градът получил при император Константин Велики (306-337 г). Той често пребивавал в града и казвал "Моят Рим е Сердика". Искал да я направи столица, но се установил в Константинопол. В 447 г. хуните изгорили града. Нов подем настъпил при император Юстиниян. Тогава Сердика била оградена с внушителни крепостни стени, останки от които са запазени и до днес в центъра на града.

От края на VI век на Балканския полуостров се заселват славяните и Сердика постепенно загубила римския си облик. Тогава тя била в пределите на Византия. През 809 г. хан Крум завзел Сердика и тя влязла в пределите на българското царство. Към края на IX в града е вече известен със славянското си име Средец, което се запазило до 1018 г., когато попада във византийски ръце с името Триадица.

През 1392 г. градът бил превзет от турците и придобил ориенталски вид с конаци, джамии, хамами (бани), кервансараи. От XV до XVIII в. за София има малко сведения в пътеписите на пътешествениците и докладите на дипломати и кръстоносци, заминаващи или връщащи се от Цариград и светите места. На 20 октомври 1878 г. от Пловдив в София се премества седалището на Временното руско управление, а на 3 април 1879 г. по предложение на Марин Дринов Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България. В резултат на това броят на жителите нараства по-бързо в сравнение с другите български градове, главно от вътрешната миграция.

На 10 януари 1944 година и на 30 март 1944 година съюзническите ВВС (на Великобритания и Съединените американски щати) извършват двете най-унищожителни измежду многобройните въздушни нападения и бомбардировки над София - разрушен е почти целият център, убити са над 2000 души от софийското население. Страната е парализирана и няма сили да се противопостави на съветската окупация през септември 1944 година.

След референдум през 1946 г. година България става република и се установява отечествено-фронтовска власт, което значително променя облика на столицата. Нейната численост започва да расте с бързи темпове, най-вече поради национализацията и колективизацията. Започва да се обръща по-голямо значение на тежката промишленост и индустриализацията, като продължава градоустройството и жилищното строителство. През 1958 година е построен Кремиковци. Разширява се и се обновява пътната мрежа и градския транспорт.

След падането на режима на Тодор Живков през 1989 година, следва нов подем в строителството и отварянето на нови бизнеси. Построени са много нови модерни сгради, много от тях с чужди инвестиции.

Вижте още: Видео: Софийските православни храмове

Вижте още: Видео: Природонаучен музей

Вижте още: Национален музей Боянска църква