Град Свети Влас е разположен на брега на Черно море и в подножието на южните склонове на Източна Стара Планина.
Характерното му разположение обуславя благоприятен климат с максимален брой слънчеви дни(240-260 годишно)при сравнително мека зима. Наличието на въздушни течения между морето и близкото планинско дефиле обуславя един уникален природен феномен, очистващ въздуха от прахови и други дразнители. Естествиният аерозол на морето, съчетан с кристално чистия въздух, са природни дадености с мощно целебно климатично въздействие върху бронхиалната астма и други хронични неспицифични белодробни заболявания.
Селището е основано през II век от древните траки. Тогава то е носело названието
Лариса, чак през XIV век приема името на Свети Влас - покровител на търговците, животновъд, лечител. На името на светеца е съществувал манастир през XIV-XVIII век, опожарен от безбройните набези на пирати. Свети Влас е почитан светец и от католическата и от източно-православната църква. В околностите на селото са били разположени още 4 манастира.
През годините на османското владичество са известни няколко имена на селото и всички са свързани с манастирите около него. Турците го наричали
Кючюк манастир, а в регистрите е записано като село Манастир.
С името Свети Влас селото се води официално в държавните регистри след 1886г., когато Източна Румелия е присъединена към Българското княжество.
Благоприятното разположение, развитието на туризма всяка година привлича все повече хора, които инвестират в строителството на модерни и кокетни жилища и хотели в Свети Влас. За 9 години броят на сградите е нараснал 2 пъти.
От 2006 година селото придобива статут на град.