Град Свищов се намира в Централна Северна България и е разположен на река Дунав. Едноименната община заема най-северната част на Великотърновска област. Историята на Свищов започва още от времето на траките. През 45 година тези земи стават част от Римската империя, а на няколко километра от днешния град се установява на гарнизон 8-ми августов легион. Селището се е наричало Нове. През ІІІ- ІV век в резултат на административни реформи военният лагер постепенно се превърнал в град-крепост със смесено военно и цивилно население.

В следващите векове град Нове е един от най-важните търговски, християнски и военни центрове в империята. Фактът, че е бил разположен в най-южната точка на река Дунав, което значително скъсявало пътя на керваните до по-големите градове в империята, било едно от основните предимства на Нове. Последните сведения за града са от началото на VІІ в.

През късното Средновековие и Възраждането Свищов е един от най-важните търговски и културни центрове на територията на днешна България. Името на града вече е Свищов, като хипотезата за произхода му е, че той е наречен така заради огъня на крайречната кула, с който се давал сигнал на корабите по реката. Близостта до реката била и предпоставката за просперитета на града. По Дунав много предприемчиви търговци търгували с цяла Европа.

Свищов е първият град, освободен от руските войски през 1877 г. На втори юни 1877 г. на 2 км южно от града дебаркирали освободителите от руските войски. На това място признателните българи са построили паметници в чест на своите освободители. След Освобождението обаче градът постепенно западнал. Главното му преимущество – близостта до Дунав и транспортните възможности, произлизащи оттук, било засенчено от построяването на други пристанища по реката, както и от откриването на железопътната линия. Така с времето Свищов се превърнал в средноголям град, но и до днес е запазил до известна степен стратегическото си значение на важно пристанище.