Шумен е град в Североизточна България и е административен център на Община Шумен и на Област Шумен. Разположен е в подножието на Шуменското плато, по двата терасирани бряга на р. Поройна /Боклудска/ при изхода й в низината.

Климатът на Шумен е умереноконтинентален. През зимата от север и североизток със силни ветрове свободно нахлуват студени континентални въздушни маси. Зимата е относително студена, средната януарска температура е -0,5°C, а лятото е горещо със средна юлска температура 22°C. Най-ниската температура в града е измерена през януари (-27,4°C), а най-високата – през август (41,7°C).

Окло II в. римляните постояват военен кастел върху руините на тракииското укрепление. През IV–V век. целият хълм е укрепен с нова стена. През VIII–X в. укреплението е обновено като за целта са използвани основите на византийската стена и кули към които от север североизток е построена нова стена с две кули затваряща мала но отлично защитена площ. Богатото историческо минало на град Шумен се свързва много силно с възникването и развитието на българската държава. През XII - XIV век Шумен е значителен военен, административен и икономически център, измествайки дори старата столица Велики Преслав развивайки се извън крепостта.

От основаването си до XV век градът е разположен в района на Шуменската крепост, която е представлявала сложен комплекс от укрепителни съоръжения, битови и култови сгради. След кръстоносния поход на Владислав Варненчик през 1444 година Шумен е разрушен от турците и преместен на сегашното му място в подножието на Илчов скат.

Шумен е един от най-активните центрове на българското Възраждане. През 1828 г.е. основано първото килийно училище за девойки, а през 1856 г. -първото Девическо класно училище и първото читалище. През 1846 г. са основани първите училищни самодейни колективи. В Шумен през 1850 г. е основан първият български симфоничен оркестър.Тук са творили бележитите шуменци - възрожденци : Добри Войников, Васил Друмев, Сава Доброплодни и други. След Освобождението първоначално градът запада, поради загубата на пазари за занаятите, изселването на много турци и сравнително евтините и висококачествени западни промишлени стоки, конкуриращи местните. През периода 29.I.1950 - 29.XII.1965 г. градът е носил името Коларовград.

В чест на 1300-годишнина на българската държава е издигнат грандиозен мемориален комплекс "Създатели на българската държава", превърнал се в символ на града.