Велинград има планински климат. Намира се в европейско-континенталната климатична област. Лятото е прохладно и краткотрайно, зимата мека и продължителна, а валежите са малко. Средната годишна температура е 9 градуса, относителната влажност – 75 %. Градът е известен най-вече с лечебните свойства на минералните си извори. По изобилие и разнообразие на мнералните си води Велинград се нарежда на първо място в България.

Този край е обитаван от тракийски племена още от V–VI в. пр. Хр. Най-трайни следи са оставили бесите – открити са редица селища, крепости, могили. Районът е превзет от римските войски през 46 г., като този период продължава до заселването на славяните през V в. При хан Маламир земите попадат в границите на българската държава, но в следващите векове преминават ту в български, ту във византийски ръце. Окончателно са присъединени в началото на XIII в. при цар Калоян. Смята се, че падането на крепостта Цепина и на целия Чепински край под турска власт става през 1373 г. Започва усилено асимилиране на населението. В резултат на това голяма част от населението приема мюсюлманството, но запазва християнските обичаи и български език.

Населението на околните села не остава в страни от Възраждането. Изгражда се църквата “Св. Троица”, както и първото килийно училище.

На 28.01.1948 г. селата Каменица, Лъджене и Чепино се обединяват в град, който получава името Велинград. Благодарение на минералните си извори градът се налага като балнеологичен курорт от национално значение и е посещаван всяка година от десетки хиляди туристи.