Град Враца е разположен в Северозападна България на границата между Стара планина и Предбалкана в подножието на Врачанска планина.
Климатът е умерено-континентален. Средната температура за януари е -1.9 градуса, а за юли 22.2 градуса. Най-високи температури се измерват през юли и август.
Данни за живота в региона има още от късния палеолит. Значително по-късно тук (IV в. пр. Хр.) се заселват тракийски племена. Именно от тях са останали редицата съкровища, открити в землището на общината. Най-известното от тях е Рогозенското, което тежи близо 20 кг. След като земите стават част от Римската империя, се забелязва икономически подем, който се дължи най-вече на настъпилия дълготраен мир. Градът попада в пределите на българската държава през IX в. От този период са останали редица крепости и отбранителни съоръжения.
През периода на средновековието града носи името
Вратица. То е раннославянска форма на умалителното врата, вратичка, вратица, вратца. Това име е израз на самата местност, представляваща тесен планински проход, подобен на врата. Според легендите при османското нашествие, използвайки естествените възможности на района и здравите стени на крепостта, дълго време успешно се е отбранявал Радан войвода. В годините на турското владичество Враца е гарнизонно и попътно селище, нееднократно опустошавано и възстановявано. Най-напред е пострадало при влашкия владетел Михай Витяз през 1596 г., а по-късно (в началото на XIX век), по времето на Осман Пазвантооглу, градът става арена на сражение между видинския феодал и султанските войски.
По време на турското владичество градът става център на много въстания срещу поробителите.
Софроний Врачански няколко години живее и проповядва във Враца. След След освобождението на българските земи от османско владичество през 1878 г. град Враца влиза в рамките на новосъздаденото Княжество България. Той се налага като значим производителен център, в който традиционното занаятчийство прераства в модерна за времето си индустрия. До края на 50-те години на 20-ти век е период на коренна промяна в обществено-политическия и социално-икономичекия живот на Враца. От занаятчийско-търговски, градът се превръща в индустриален център на региона. Постепенно през 60-те и 70-те години
Враца израства като мощен индустриален град.
След 1989 г. обаче са затворени много производствени мощности, най-вече в “Химко” и това води до западането на града.
Вижте още:
Видео: Враца и Балканът