Климатът е континентално-средиземноморски. Средната годишна температура е 10.8 градуса с максимум през юли (20.6 градуса) и минимум през януари (– 0.8 градуса). Характерни са интензивните валежи през есента с различно времетраене.

Едно от имената на града е Беловидово, а през османското владичество е познат с името Даръдере. Най-известната личност е Дельо войвода. Негов паметник е издигнат и в центъра на града.

Златоград е селище с богата култура и многовековна история. На територията му се намира най-старата построена по време на Османското владичество църква в Родопите - “Успение Богородично” - построена през 1834 год., сградата на най-старата поща в България и килийното училище, поставило началото на просветно-образователното дело в Родопите. Тук е открит и най-старият писмен паметник от Родопското Възраждане – “Златоградски писмовник” (1852 г.).

Характерен облик на града придава и архитектурният резерват. За българските етнографи, историци и филолози, Златоград е средище на най-старите традиции на материалната култура и бита на българския народ. Постройките в резервата се отличават с белите си зидове около дворовете, с откритите одрове, с широките дъбови врати и кръглите комини. Срещат се елементи от ксантийски и пловдивски тип. В дворовете на повечето къщи има кладенци, оградени с дъбови кошове, с “въртки“ за въжето и стрехи от едноулучени керемиди. В Златоград са регистрирани 120 архитектурни и археологически паметника.