Първите стъпки на българската икономика, в модерния смисъл на тази дума, датират от началото на XIX век, когато България става известна със своята селскостопанска продукция. В първата третина на XX век страната е един от най-големите производители и износители в Европа на ранни зеленчуци, плодове, мляко, сирене, масло и месо. До средата на ХХ век България е считана за типично аграрна държава. Развитието на фабричното производство и манифактурата датират от първата третина на XIX век. Фабриките в Сливен, Габрово, Търново и Стара Загора, занаятите в същите градове, както и в множество от градовете около Балкана, спечелват добри пазари и слава на България сред източните и западните търговски партньори.

След 9 септември 1944 бива установена планова икономика. Следва национализация на всички производствени предприятия и колективизация на земеделието. По времето на Вълко Червенков (1950—1956) България претърпява значителна индустриализация със среден ръст на икономиката от 22,8%. Индустриализацията продължава до средата на 80-те години, макар и с далеч по-малки темпове.

Поддържането на изкуствено занижени цени води до редица негативни ефекти, сред които режим на електрическия ток и недостиг на стоки за крайно потребление. Към края на 80-те България изпада в ситуация, при която е невъзможно спазването на финансовите задължения към кредиторите по погасяване на държавния дълг. Веднага след промените в Източна Европа България, поради слабата си конкурентоспособност, губи гарантираните пазари на страните от СИВ и в частност Съветския съюз, от които българската икономика е силно зависима.

Първите признаци на съживяване се появяват през 1994 г., когато БВП на страната нараства и инфлацията спада, но кулминацията на краха достига в края на 1996 и началото на 1997 г. по време на социалистическото правителство на Жан Виденов, когато се губи голяма част и от вътрешния пазар, поради хиперинфлацията и резкия спад на покупателната способност на населението.

От 1997 г. България върви по пътя към икономическо възстановяване: БВП нараства с около 4-5% годишно, постига се макроикономическа стабилност. Посоката, поета от правителството към членство в Европейския съюз води до повишаване на доверието от страна на инвеститорите в българската икономика. Тези реформи обаче са проведени за сметка на средния бизнес, който и до днес остава по-слабо развит. Днес България е износител предимно на селскостопанска продукция, на електрокари, електроенергия и цветни метали. Особена слава има като производител на кисело мляко и млечни произведения, продукти на маслодайната роза, цветя, различни сортове вина и ракии. Страната внася голямо количество техника, компютри, аудио и видеотехника, домакински уреди и стоки за бита, конфекция и суровини за производството. Успешно се развива и туризмът, който преди години беше емблематичен за икономиката на страната.

От 1 януари 2007 година в България е въведен 10% корпоративен данък, който е сред най-ниските в Европейския съюз. От 1 януари 2008 година в България е въведен 10% плосък данък върху доходите на физическите лица. През 2008 България е на 89-то място в света по индустриален растеж - 3,9% (за сравнение - през 2007 е 14%) на година.

Безспорно голямо влияние върху икономиката играе и прираста на населението. По оценки на Националния статистически институт населението на България през 2007 година е 7 640 238 души. Естественият прираст на населението е отрицателен (-0,79% за 2009 г.) и е третият най-нисък в света — единствено Черна Гора и островите Кук имат по-нисък прираст на населението (съответно -0,85% и -3,30%).