Кирилицата е едно от най-големите богатства, които сме оставили в световната културна съкровищница. Древните българи принадлежат към индо-иранския (източноевропейския) кръг от народи; като расов тип се определят и като “кавказки” народ (съгласно западноевропейската научна терминология). Техният език е писмен и използва рунното писмо. Езикът на българите от Дунавска България се формира във връзка с необходимостта от приобщаване към християнството на базата на древнобългарския език и на езика на славяните от българската група. Той е четвъртият език след латинския, гръцкия и еврейския, официално признат от църквата.

В България се заражда кирилицата – азбука, създадена най-вероятно от Св. Климент Охридски и наречена на неговия учител и създател на глаголицата Св. Кирил Философ. Нейни осъвременени варианти се използват в българския, руския, сръбския, украинския, беларуския език, както и в други държави от бившия СССР, Азия и Източна Европа. Благодарение на делото на братята Кирил и Методий, техните ученици и редица други книжовници старобългарският език днес стои наравно с латинския и старогръцкия език като един от световните класически езици.

В хода на историческото развитие на българския език и контактите му със съседните неславянски езици на Балканския полуостров настъпват значителни промени в сравнение с останалите славянски езици. Промените са в морфологията и синтаксиса, характеризиращи се с почти пълно отпадане на падежните форми, възникване и употреба на определителен член, запазване на славянските прости глаголни времена (минало свършено време и минало несвършено време) и развитие на нови, възникване на дублирано пряко и непряко допълнение, изчезване на инфинитива и развитие на четвърто (преизказно) наклонение (несвидетелски форми) при глаголите и др. Тези промени разграничават като цяло развитието на морфологията и синтаксиса в българския език от посоката на развитие на останалите славянски езици.

На български език е преведена основната световна класическа и модерна художествена литература, има множество научни и специализирани издания, достатъчен брой книги за наука, култура, спорт, религия и пътешествия. Най-големият книжен фонд на България е в Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Съвременният български език се причислява към групата на южнославянските езици, и е един от 23-те официални езика в Европейския съюз.