Река Искър е най-дългата река в България със своите 368 км. дължина. Тя извира от Рила и е единствената река, която пресича Стара планина. Влива се в река Дунав близо до село Гиген.

Според някои сведения Искър е най-старата река на Балканския полуостров. Тя е единствената река запазила първоначалната си посока след станалите по-късно големи промени на земната повърхност. Древното й име е Оскиос и по-късно Ескус. Водосборът на р. Искър е 8650 кв. км. В сравнение с другите поречия р.Искър притежава един от най-продълговатите басейни със средна ширина 30 км. Той е единственият от водосборите на българските реки, който е разположен върху двата водосборни басейна – Черноморския и Беломорския.

Искър се образува от три реки: Черни Леви и Бели Искър. За начало се приема река Прав Искър – приток на Черни Искър, който води началото си от Чамовското езеро на кота 2500 м. под връх Дамга в Рила. Има 25 притока с дължина над 15 км. По-големи от тях са Палакария (39 км), Стари Искър (65 км), Сливнишка река (38 км), Златна Панега (50 км ).

Водосборът на Искър в Рила е залесен с бор, ела и смърч, особено в басейните на долните течения на притоците на черни Искър. Белчинска планина, ограждаща от югозапад Самоковското поле е добре залесена, обрасла със широколистни гори в ниските си части и с иглолистни във високите.

Старопланинската част на долината на р.Искър представлява един дълбок и красив пролом. Неговите склонове надминават 200-300м височина. Дължината на пролома между Курило и Люти брод е около 70 км. В по-голямата част от него р.Искър Искър има северна посока, но при Лакатник прави завой под прав ъгъл и взема източна посока. Между Нови Искър и Бов Искър тече през по-лесно ерозирали скали, затова и проломът тук е доста широк. Тук са изработени и запазени по-добре терасите на Искър.