Село Айдемир е най-голямото село в България с около 7800 жители. То се намира в Североизточната част на България, селото има обща площ 1115 дка и е разположено в Айдемирската низина, на около 5 км западно от областния град Силистра и 3 км южно от река Дунав. Състои се от 3 части – кв. Деленките, Централна част и кв. Татарица. През централната част преминава републиканският път Силистра–Русе.

Айдемир възниква през османското иго. Споменава се в турските документи от 1620 година като Айа Тимур, а от 1675г като Айдемир, а от 1792г - Айтемир. По Букурещкия мирен договор от 191Зг. остава в румънска територия. Селото е върнато на България по Крайовския мирен договор (1940г.). Слято е със Силистра през 1970 година. През 1976 година е обявено за самостоятелно село и център на община.

В Айдемир през различни години се преселват българи от други краища на страната. Така напр. през 1940-та година, когато по Крайовската спогодба се освобождава Южна Добруджа, тук се заселват алмалийци - жители на село Алмали в Северна Добруджа. От с. Ябълково, Хасковско, са дошли т.нар. гребенци. Шиковци са балканджии, преселили се на север от Котленския край. До 1940-а година кв. "Деленките" са били населени с македонци. Великоруските заселници намират убежище в Турция през 1674 г. след потушаването на Булавинския бунт в Русия и основават с. Татарица.

Най-голямата забележителност на Айдемир е църквата “Света Троица”. Тя е построена от руските воини през 1829 година. Тук се пазят два свещника, направени от дулата на руски пушки, многобройни ценни ръкописи, някои от които са писани на пергамент. Камбаната е подарена от руски войници по време на една от руско-турските войни, които са се водили на територията на селото.