Връх Ботев е най-високата точка на Стара планина със своите 2376 м. Върхът попада на територията на Национален парк Централен Балкан - един от най-големите европейски национални паркове. До 1950 г., когато е преименуван на името на Христо Ботев, се нарича Юмрукчал.

Върхът представлява обширно пасище с гранитна основа, страдащо от значителна ерозия, причинена от мащабното строителство и полагането на множество кабелни трасета. На негова територия е изградена метеорологична станция и телевизионна кула, която покрива с телевизионен и радио сигнал около 50% от територията на България.

Характерното за този регион е, че особеният климат е причина тук да има изключително богат животински и растителен свят, като дори се срещат в изобилие застрашени видове в световен мащаб. Освен това Централният Балкан е дом и на някои видове, които не можеш да срещнеш никъде другаде. В гънките под връх Ботев се намира и най-големият водопад на България – Райското пръскало, с неговите 124 метра воден пад.

Върхът чертае края на билния маршрут х. Добрила – връх Ботев, който се движи по вододелното било на Троянска и Калоферска планина. Не се препоръчва за използване през зимата, защото е лавиноопасен. За алпинистите представлява траверс от ІV б категория на трудност. Местните хора казват, че при хубаво време и добра видимост от върха се разкриват неповторими гледки във всички посоки. За жалост, хубавото време тук е рядкост, което ни напомня за лютия нрав на Балкана и древните тайни, които той крие. Връх Ботев е и част от прехода връх Ком – нос Емине.