Горнотракийската низина е най-голямата и плодородна низина у нас и на Балканския полуостров. На север се огражда от Средна гора, на юг - от Родопите, на изток - от Сакар планина, Св. Илийските и Манастирските възвишения, а на запад - от Рила и Средна гора. Дълга е 180 км, широка - 50 км, средната й надморска височина е 168 м. През нея протича река Марица.

Низината се разделя от Чирпанските възвишения и Драгойновските височини на две части: Източна Горнотракийска низина (Старозагорско поле) и Западна Горнотракийска низина (Пазарджишко-Пловдивско поле).

В Горнотракийската низина климатът е преходно-континентален. Термичният режим се характеризира със сравнително мека зима (средна януарска температура 0о - 1оС) и горещо лято (средна юлска температура 23C - 24С). През зимата, при нахлуване и задържане на студен континентален въздух, особено в ниските части на Горнотракийската низина, се образуват температурни инверсии.

Понастоящем Горнотракийската низина представлява лабилна зона, в която неотектонските движения продължават да се проявяват твърде активно и диференцирано. Доказателство за това е, че Маричината низина е най-чувствителната сеизмична зона в България.

Със сложното геоложко минало на областта е свързано разнообразието на полезни изкопаеми. На територията на Тракийско-Странджанската подобласт са разкрити находища на горивни, рудни и нерудни полезни изкопаеми, някои от които имат национално значение за развитието на икономиката на страната. Такива са най-богатите по общи запаси находища на лигнитни въглища.