Западно от Дряновския манастир, край водната пещера Андъка, известна още под името Голямата пещера, се намира Малката пещера. Тя е преименувана на “Бачо Киро” в памет и чест на българския герой от Априлското въстания, просветител, поет и пътешественик, помощник на героя поп Харитон. По време на османското робство пещерата не е била посещавана заради поверието, че там обитават зли духове, змейове, чудовища и тъмни подземни сили. Тя е първата благоустроена пещера в България.

Пещерата има туристически маршрут, удобен за посетителите и ново ефектно модерно осветление, което дава възможност да се видят красиви зали и пещерни образувания. Влиза се през нисък вход и голямо предверие със свод, висок около 20 м. Следват големи и малки зали, галерии, малки лабиринти с еворзионни котли и синтрови прегради. В тези лабиринти се е криел Бачо Киро. Има красиви пещерни образувания - сталактити, сталагмити, сталактони, завеси, колони, като най-красивата зала е "Хайдушко сборище". Първата зала, или Преддверието, е най-много проучена в археологическо отношение.

За първи път е спомената в археологическата литература през 1891г. от проф. Юринич, а пет години по-късно е посетена от братя Шкорпил. Първите сондажи са направени през 1935г. от Д. Бачев, две години по-късно проучванията са продължени от Р. Попов, а през 1938г. от Р. Попов и Д. Гарод. Систематични археологически разкопки се провеждат в периода 1971-1975г. от българо-полски екип под ръководството на Б. Гинтер и Я. Козловски. Откритите културни останки са отнесени към епохата на палеолита. Открити са кремъчни и костни оръдия, накити и останки от човек. Културните напластявания в привходната част на пещерата са унищожени при благоустрояването й.

Пещерата е обявена за природна забележителност през 1962 г., а през 2002 година е реконструирана и модернизирана. Пещерата "Бачо Киро" се обслужва от екскурзоводи и е отворена за посещения през цялата година с работно време 8-19 ч. лятно и 10-16 ч. зимно.