Розовата долина като географско определение са земите на подбалканските полета между Стара планина и Средна гора. Самата долина има специфичен климат, изразяващ се с кратка мека зима и продължителна топла пролет. Розата се нуждае от влага и топлина и затова именно тук са разположени почти всички полета с маслодайна роза. Пренесена от Индия през Персия, Сирия и Турция, маслодайната роза намира тук всички благоприятни за виреене условия.

От XVII век насам България се е наложила като един от основните производители на масло от роза. Днес страната е вторият световен износител след Турция и добива около един тон розово масло годишно. Българското розово масло печели златни медали на изложенията в Париж, Лондон, Филаделфия, Антверпен, Милано.

За производството на един килограм розова вода се оползотворява един килограм розов цвят, а за производството на един килограм розово масло са необходими близо 3500 килограма цвят. За да се оформи розовият храст и да започне първия розобер, са необходими три години след засаждането му. Розоберът се извършва ръчно, а брането започва много рано сутрин и продължава най- късно до обяд. Цветът трябва да е свеж и не трябва да е изцяло разцъфнал. Това е необходимо, за да се запазят максимално аромата и влажността му и те да бъдат извлечени по-късно по време на дестилацията. Добиването на българското розовото масло е съпътствано от вековни културни традиции.

В Розовата долина всяка пролет се провежда фестивалът на розата и избора на “Кралица на розата”. В неделната сутрин на фестивала всички се събират на розовите полета, пресъздавайки традиционните обичаи за розобера.

Вижте още: Музей на розата Казанлък