Пещера "Магурата"
Пещерата Магура се намира в Североизточна България, на около 180 км. от столицата София. На 17 км. е от Белоградчик, 1,5 км. от Рабиша и на 35 км. югозападно от Видин. Има удобен асфалтиран път до пещерата.
Някои наричат
Магурата осмото чудо на света, а други твърдят, че влизайки в нея, човек попада в "долното царство" от приказките. И действително, когато се влезе в пещерата времето губи своя смисъл сред величествената красота на сътвореното от природата в продължение на 15 милиона години.
Магурата е сред най-големите пещери в България - с дължина почти 3 километра и площ от 30 000 кв.м. Намира се в южния склон на Рабишката могила, на около 25 км северозападно от Белоградчик.
Пещерата има няколко входа, като най-големият, висок 2,80 м и широк 6 м, е в южния склон на могилата. Изходът на пещерата води към Рабишкото езеро - единственото тектонско в страната с дълбочина до 40 метра.
Състои се от главна галерия, ориентирана в посока югоизток - северозапад, и три странични разклонения, разположени наляво. Основните зали са: Галерията с рисунките, Триумфалната зала, Прилепната галерия, Залата на сталактоните, Залата на падналия бор, Тържествената зала, Тронната зала, Залата на тополата.
Някои от залите са с колосални размери, като най-голямата от тях е Триумфалната зала, дълга 128 м, широка 58 м, висока 28 м и обща площ 5 720 кв.м
Фантастичният подземен свят с фигури от сталактити, сталагмити и сталактони поразява и най-богатото човешко въображение. В Магурата е най-големият сталагмит в България - "Падналият бор", висок над 11 м и широк в основата си 6 м.
Бисер на пещерата са уникалните
скални рисунки, изпълнени с прилепно гуано (тор). Те са многопластови и от различни епохи - епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата епоха. Рисунките в "Магурата" изобразяват танцуващи женски фигури, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, богато разнообразие на животни, "шахматни" пана, слънца, звезди, оръдия на труда, растения. Слънчевият годишен календар от късния енеолит и добавки през раннобронзовата епоха е изпълнен с голяма точност и прецизност на записите. Чрез рисунките са се съхранявали информациите за регионалния календар и празниците с техните символични и конкретни персонажи. На места, изображенията представляват сложни композиции и загатват за разнообразието на идеите на един богат на форми и идеологии, митологии и интелект свят.