В Копривщица се намира къщата-музей "Георги Бенковски". Къщата е интересна със своята архитектура – тя е представител на типичната еснафска къща от времето на Възраждането, принадлежаща на средно заможен гражданин. Сградата е дървена и е построена през далечната 1831 година. В музея се пази един от най-уникалните експонати, останали от бурните дни на Априлското въстание – личната пушка на Бенковски, с която е стрелял срещу турците и която му е служела в онези славни дни.

Къщата се намира на едноименната улица, а над нея през 1976 г. е построен паметник на великия български революционер. Стръмни стълби водят до монумента, който се извисява над целия град и открива прекрасна панорама към Копривщица.

Експозицията разкрива живота на младеж, опитал да се захване с някакъв занаят, каквото е желанието на неговите родители, но съдбата му отрежда да стане революционер и един от най-изтъкнатите ръководители на национално освободителната борба на българския народ срещу османското потисничество. Опасният път на бунтовник го отвежда в редиците на българската емиграция в Букурещ, а през януари 1876 г. пристига в Панагюрище, столицата на IV революционен окръг. Заедно с Георги Икономов и Захари Стоянов той започва усилена подготовка на въстанието. Бенковски обикаля села и градове. С много снимки, документи и хроники е изтъкната огромната енергия, с която Бенковски затяга комитетите, поставя задачи, проверява готовността на населението за участие във въстанието, като не забравя и най-малките подробности, от които зависи успехът му. Лично той дава идеи за ушиването на въстаническа униформа, ръководи създаването на тайна поща и революционна полиция, дава идеи за ушиване на знамето на въстанието.

По време на подготовката на въстанието Георги Бенковски проявява завидни организаторски способности, смелост и съобразителност, които го определят като истински ръководител на разбунтувания народ. Чрез снимки, документи и художествено пресъздаване на важни събития са показани личните качества на Бенковски като ръководител. Когато пристига на помощ на обграденото от голяма редовна войска и башибозук Панагюрище, той се оттегля към Балкана, изричайки пророческите думи: "Турцийо, аз те победих, целта е постигната." Дървеният топ, знамето на Хвърковатата чета, ушито от учителката Райна Попгеоргиева, и оръжието, с което си е служил въстаналият народ, са най-ценните предмети в експозицията на музея - реликви, останали от онова бурно време. Въстанието е потушено с нечувана жестокост.

Четата на Георги Бенковски постепенно оредява по различни причини, а нейният ръководител загива от вражески куршум поради предателство.

А сам за себе си Бенковски казва: „Моето име не е Георги Бенковски. Аз се казвам Гаврил Груев Хлътев, родом от Коприщица. Досега си криех месторождението и същото име само затова, защото вярвах в онова изречение, че никой не е пророк в своето място.”

Вижте още: Копривщица