Създаден през 1973 г., Националният исторически музей съхранява над 650 хиляди паметници на културата и е един от най-големите исторически музеи на Балканите. В днешната си сграда - бившият „Дом номер1” на правителствената резиденция - е преместен през 2000 година.

Зала 1 е посветена на Праисторията - VII-II хил. пр. Хр - времето на неолита (новокаменната епоха), халколита и бронзовата епоха. Това е епохата на възникване на земеделието и скотовъдството, както и на селищните могили и многослойните селища. Появяват се и религиозните вярвания, част от които към Великата Богиня-майка. Във Втора зала са разположени едни от най-интересните експонати от т.нар. Тракийска епоха - датирани са около кр. на VI пр. Хр. до VI век.

Третата зала представя Българското средновековие - Първото и Второто Българско царство. Музейният разказ тук започва с някои от запазените до днес портрети на родни владетели от това време, както и с предмети, които са им принадлежали. Тук се пази най-големият средновековен златен пръстен, принадлежал на цар Калоян. Над десет съкровища представят владетелския бит, както и живота на аристокрацията от това време. Многобройните златарски практики и техники също могат да бъдат проследени. В тази зала се пазят свидетелствата и за историята на Охридската архиепископия, наследила славата на първите български патриарси.

В четвъртата зала историческата рамка е огромна - от падането на България под османско робство през 1396 година до Освобождението. В тази зала човек се чувства изправен лице в лице с историята.

В зала "Възраждане" има отделени кътове за най-видните революционери. Тук, например, се пази последната снимка на Апостола, по която е бил издирван от турските власти, знамената на българските четници и още множество свидетелства за Възраждането.

Последната, пета, зала показва най-новата българска история - от Освобождението до наши дни. Редом с мебелите на царското семейство са множество негови предмети, както и на други знаменити личности, тук са запазени доказателства за културният живот на България от началото на XX век. Един от последните експонати в тази зала е бариера от митница - не беше далече времето когато това оръдие на труда беше част от ежедневието ни, но вече е в историята.

Неделима част от музея са и временните изложби, както и етнографските, помещаващи се на третия етаж на сградата.

Музеят има филиали из цяла България, като Националният музей "Кораб Радецки" в Козлодуй, Земенският манастир, храмът "Св. Четиридесет мъченици" във Велико Търново и други.

Адрес:
ул. "Витошко лале" № 16, гр. София
Работно време:
Ноември – март (зимно):
9.00 – 17.30 ч. (Касата работи до 16.45 ч.)
Април – октомври (лятно):
9.30 – 18.00 ч. (Касата работи до 17.30 ч.)
Музеят не работи на официалните празници 1 януари, 3 март, 24 и 25 декември

Вижте още: София

Вижте още: Видео: Софийските православни храмове

Вижте още: Видео: Природонаучен музей

Вижте още: Национален музей Боянска църква