В северния български град Борово, намиращ се близо до гр. Бяла в Русенска област, през 1974 г. е открито уникално древнотракийско съкровище. Машините, които изваждат съкровището на повърхността на земята, го повреждат с режещите си инструменти, но след прецизната работа на реставраторите то е възстановено и разкрива първоначалния си бляскав вид. След направените археологични проучвания около мястото не е открита надгробна могила и остава загадка при какви обстоятелства е заравено в земята. Съкровището се състои от пет сребърни съда с частична златна украса.

Колекцията включва три ритона, които в основата си са оформени като предната част от телата на кон, бик и сфинкс,представени с изключителна прецизност в детайлите.

Много ценна е амфоровидна каничка - с лека позлата по дрехите и в косите на героите, гравирани върху нея. Сцените, украсяваща каничката, са красиво и майсторски изработени. Представят божества на угощение и танцуващи фигури. Едната фигура изобразява бог Дионис, а друга Херакъл. Изображението на Херакъл държи в ръката си ритон, подобен на намерените в съкровището.

Сред артефактите е сребърна купа с големи размери, с позлата по горния ръб и по основата на масивните дръжки. Основата на дръжките е изработена във формата на глави на митични същества от свитата на Дионис-сатири. В основата си купата е поставена върху обособено конусовидно столче, а позлатен детайл от дъното на съда изобразява сцена, в която грифон напада кошута.

Безспорно най-интересен предмет от Боровското съкровище е каничката с богата и сложна композиция. Въпреки детайлните сцени и наличието на отличителни знаци, сцената от каничката все още предизвиква дискусии около сюжета. Фактът, че в изобразителния текст се срещат двата ритона- този с протоме на кон и на сфинкс- са достатъчно ясен знак, че това е сервиз, а не случайно попаднали предмети.

Ритонът с протоме на бик е силно фрагментиран от засегналия го плуг при изкопните дейности. Рогът е къс и извит под прав ъгъл. Покрит е с хоризонтални канелюри, ограничени отгоре с ред перли. За разлика от останалите два ритона при този липсва орнаментален фриз в полето над канелюрите. Протомето представлява предната част на коленичил би - предните крака са подгънати, главата е приведена напред. Протомето е стилизирано, като главата е изработена с повече внимание към подробностите. Мощта на животното е обобщена моделировка, която подчертава масивността на обемите. Конструкцията на ритона и украсата на рога свидетелстват за силно влияние от ахеменидското изкуство.

Боровското сребърно съкровище е датирано към втората четвърт-средата на IV в. пр. Хр. от времето на Одриския цар Котис I (383/5-359 г. пр. Хр.), както се вижда и от надписите с неговото име върху два от намерените съдове.