В началото на октомври 1972 г. археологът н.с. Въло Вълов открива гроб в северната галерия на църквата "Св. 40 мъченици". Този гроб, който остава в историята под номер 39, се превръща и в сензацията на разкопките в търновския храм.

Погребаният е мъж с необикновените за времето си 189 см ръст. Под лакътните кости на лявата ръка има пръстен. Пръстенът е златен, от почти чиста проба – 23,7 карата. Тежи 61,1 гр. Принадлежи към т.нар. пръстени-печати, много разпространени през Средновековието. Върху плочката на пръстена е изобразено животно в хералдична поза и има гравиран надпис в негатив – Калоянов пръстен. Според различните изследователи животното е различно. Някои виждат в него лъв, други - пантера, трети - барс. Няколко дни след разкриването на уникалната находка антрополозите са установили, че погребаният мъж е бил на около 40 г., че е със славянски черти и произхожда от северноевропейска раса. По безспорен начин специалистите са доказали, че е бил погребан с копринена мантия, вплетени в нея златни и сребърни нишки. На копринената му дреха е имало десетки металически копчета, а на главата му – сърмена тъкан във вид на кръст.

Всъщност два въпроса вече повече от 30 години не дават мира на специалистите. Единият въпрос е свързан с пръстена, а другият - с надписа в църквата: "В лето 6738 (1230) индикат III, аз, Иван Асен, в Христа бога верен цар и самодържец на българите, син на стария Асен, издигнах из основи и с живопис украсих докрай пречистата тази църква в името…” Този надпис според някои от специалистите указва кога е построена църквата и доказва, че няма как Калоян, загинал 1207-а, да е погребан в храм, който е издигнат 1230 г. „Макар че и това не е категорично доказателство”, признава археологът доц. Константин Дочев. Той е един от привържениците на тезата, че погребението не е на цар Калоян, но признава, че археолозите са доказали, че този храм има живот и дейност и преди 1230 г. Там има крепостна стена, която е много по-ранна от църквата.

Вторият въпрос е свързан с пръстена. Това всъщност е пръстен печат, с който е подпечатвана кореспонденция и други документи. Безспорно е, че неговият притежател е заемал важно място в държавната йерархия. За да се определи като царски обаче, надписът върху него трябва да се придружава с царска титла. Това и изискване, което през Средновековието е било точно спазвано и ние го виждаме върху владетелски печати, монети, каменни надписи и пр. Изпускането на тази титла е пряко нарушение на дипломатическите норми. Освен това в надписа се съдържат много граматически грешки и дори една буква е врязана наопаки, което един владетел не би допуснал най-малко от уважение към тези, с които кореспондира.

Независимо дали пръстена е на цар Калоян или не, той си остава безценна находка. Може да бъде видян в Националния исторически музей, а негово копие се съхранява в Историческия музей във Велико Търново.