Село Рогозен се намира на 43 километра северно от Враца, в средата на Дунавската равнина, между реките Огоста и Искър. През 1985 година при направа на водопровод в градината си трактористът Иван Димитров открива в една яма купчина красиви сребърни съдове, заровени само на около 50 см дълбочина. В тази купчина се намират 42 канички, 22 фиали и една чаша, които са предадени на сътрудниците на музея в град Враца.

Проучването на мястото убеждава археолозите, че съкровището е било заровено при екстрени обстоятелства и че вероятно е било разделено на няколко групи. След проведеното издирване е открита втора яма, в която са намерени още 100 сребърни съда, закопани само на 40 см дълбочина. Тук са заровени 86 фиали, 12 канички и две чаши. Така общия брой на предметите в Рогозенското съкровище достига 165 сребърни съда, от които 54 канички, 3 чаши и 108 фиали.

Може да се предполага, че тези предмети са били притежание на местен владетелски род и са събирани в продължение на много години, от V в. пр. Хр. до 40-те години на IV в. пр. Хр.

Рогозенското съкровище съдържа изключително сребърни съдове, някои от тях с позлата, и то само плитки или високи фиали, канички и чаши, с общо тегло около 20 кг, или 0,8 таланта сребро. Стойността му обаче не се измерва от количеството метал — тя е равна на месечната заплата на около 70 гръцки наемници в началото на IV в. пр. Хр., според сведенията на Ксенофонт в „Анабазис”. Измеренията на съкровището са на колекция от изящно изработени сребърни съдове, които могат да бъдат само царско притежание. Неслучайно през IV в. пр. Хр., когато е датирано основното съдържание на находката, подобни съдове се откриват не в некрополите на гръцките полиси. Почти винаги такива находки в Тракия и Македония са определени като дарствени. Има предположение, че Рогозенското съкровище е храмово.

Съкровището от Рогозен е най-голямото намерено досега тракийско съкровище. Изложено е в залите на Националния исторически музей в София.