Находките от Трeбенище са открити през май 1918 година, когато българска военна част извършвала пътни работи около шосето Охрид— Кичево и се натъкнала на античен гроб с много богат инвентар. Предметите били събрани и предадени на българската администрация в Охрид.

За находката е съобщено в Народния музей – София, но военновременните условия не позволили веднага да се изпрати на мястото специалист археолог. Междувременно били открити още четири гроба, чийто инвентар също бил прибран от властите.

Едва през октомври 1918 г. в Охрид правителството командировало известния археолог Карел Шкорпил от Варненския музей. Той предприел нови разкопки на мястото и открил още два гроба. Така със сигурност се знаят точните места на предметите само за тези гробове. Карел Шкорпил можал да събере само откъслечни сведения от откривателите за първите пет гроба, по които след това направил опис на находките и скици на разположението им.

Най-интересната находка е маска на човешко лице, открита на мястото на черепа, и ръка, изработени от тънък златен лист. На безименният пръст на ръката има масивна златна халка.

Сред находките има голям брой редки бронзови съдове и шлемове, железни оръжия и сребърен ритон. Те показват, че в гроба е бил погребан знатен войн от аристократичен произход.

Учените все още спорят за етническия произход на погребаните в Требенище. Дори след последвалите допълнителни открития на нови гробове в този некропол и в подобния на него от Синдос – Гърция, този въпрос не е решен окончателно.

Независимо дали са били западни траки, илири или македонци, погребаните заедно с тях великолепни находки от Требенище са сред едни от най-древните и ценни паметници на античното златарско изкуство.

Между Гърция, България и Македония от години продължава негласен спор за ценните български реликви, спасени от огъня през Балканските войни и Първата световна война. Много от тези исторически паметници, събрани от храмовете или открити при разкопки по времето на войните, се намират в български музеи благодарение на работата на тогавашния директор на Народния музей, историка Богдан Филов. От време на време гръцки свещеници или фондации предявяват искания към български институции да им бъдат върнати ръкописи или църковна утвар, “откраднати” от българската армия.