Вълчитрънското златно съкровище е намерено през 1925 година в с. Вълчи трън, Плевенско. Съкровището е намерено от двамата братя Тодор и Никола Цветанови и 15 наемни работници. При откриването му никой от тях не подозирал, че “супникът”, чашите и “похлупаците” са златни. Те помислили, че предметите са от “принч” и че са “нишан”, т.е. белег за заровено наблизо “голямо богатство”. Оставили съдовете близо до изкопа и продължили да копаят на дълбоко и на широко, за да търсят “парите”. След продължително търсене те се уверили, че няма “пари”. Преустановили работата, разграбили предметите и се прибрали в селото. По-голяма част от предметите останали в ръцете на собствениците на нивата.

Съкровището от Вълчи трън се състои от 13 златни предмета с обща тежина 12,425 кг. Предметите от съкровището могат да се разпределят на следните четири типа: 1) голям съд с две дръжки; 2) една голяма и три малки чаши с по една дръжка; 3) два големи и пет по-малки диска и 4) един троен съд от три полуяйцевидни форми, съединени помежду си. В момента на откриването, според уверението на работниците, предметите били напълно запазени. При “подялбата” обаче повечето от тях били повредени.

При изработването на всички съдове се забелязва една и съща техника. Съдът и чашите са изработени от злато, което съдържа приблизително еднакъв процент злато, сребро, мед и желязо. Всички предмети са изготвени така грижливо и с такова умение и майсторство, че на пръв поглед трудно може да се открие начинът на оформянето им. Следи от приковаване, както и местата на връзките, т.е. припояване между отделните части, не се забелязват с просто око.

Интерес предизвиква както самата форма на предметите, така и тяхното предназначение. Предполага се, че съдовете са се използвали за религиозни ритуали, изпълнявани от тракийските царе жреци. По-специално ритуали и богослужения, свързани с бог Дионис, почитан както от древните гърци, така и от траките. Триделният съд позволява наливането в трите части на три различни течности - примерно вино, мед и мляко, и тяхното смесване посредством тръбичките или пък наливане в двете странични на две различни течности и получаването на „резултата“, по който жреците са гадаели и предсказвали за интересуващите ги събития. Съкровището е датирано към края на бронзовата епоха, т.е. към XVI-XII в. пр. Хр.

Днес Вълчитрънското съкровище се съхранява в Националния Археологически музей в София.